За дълъг период от време – между XIV и XIX

За дълъг интервал от време – сред XIV и XIX век, Земята претърпява така наречен дребен ледников интервал. Смята се, че началото е обвързвано със забавянето на течението Гълфстрийм към 1300 година Краят на XIII и XIV в. е интервал на засилени стихии в Атлантическия океан. Средновековните митове настояват, че тъкмо по това време митичните острови – Островът на девиците и Островът на седемте града, са починали от стихии в Атлантическия океан.

През 1310-те години Западна Европа, съдейки по хрониките, претърпява същинска екологична злополука. След обичайно топлото лято на 1311 година следват четири облачни и дъждовни лета – 1312 – 1315 година В Англия от есента на 1313 година и във Франция от есента на 1314 година стартира да се образува постоянна снежна завивка – събитие, което е съвсем изчезнало от средата на IX век. През зимата на 1314-1315 година има мощни студове. Съсипана е реколтата в Англия, Шотландия, Северна Франция и Германия. Зимните студове засягат даже Северна Италия. Петрарка и Бокачо пишат, че през XIV в. в Италия постоянно вали сняг.

Пряка последица от първата фаза на дребния ледников интервал е всеобщият апетит през първата половина на XIV век, прочут в европейските летописи като „ Големият апетит “. Косвено – рецесията на феодалната стопанска система и огромните селски въстания в Западна Европа.

Втората фаза се характеризира с краткотрайно повишение на температурата. Може би това се дължи на известно ускорение на течението Гълфстрийм. Друго пояснение за „ междуледниковата “ фаза от XIV век е оптималната слънчева интензивност, която отчасти потушава отрицателния резултат от забавянето на Гълфстрийм. Някои летописи даже загатват обстоятелства за „ безснежни зими “ в средата на XVI век. Въпреки това от към 1560 година температурата стартира постепенно да понижава. Очевидно това се дължи на началото на понижаване на слънчевата интензивност. На 19 февруари 1600 година вулканът. Хуайнапутина изригва най-мощно в историята на Южна Америка. Смята се, че това изригване предизвиква огромни климатични промени при започване на XVII век, което води до огромния апетит от 1601 – 1603 година

В третата фаза на дребния ледников интервал понижената интензивност на Гълфстрийм съответствува с най-ниската интензивност след V век преди Христа на Слънцето. След относително топлия XVI век междинната годишна температура в Европа внезапно спада. Гренландия – Зелената земя, се покрива с ледници и селищата на викингите изчезват от острова. Дори южните морета замръзват. По Темза и Дунав вървят шейни. Глобалните температури в Европа падат с 1-2 градуса по Целзий. В южната част на Европа постоянно се повтарят тежки дълги зими. През 1621 – 1669 година Босфорът замръзва, а през зимата на 1708 – 1709 година Адриатическо море замръзва край крайбрежията. През зимата на 1620 – 1621 година в Падуа, Италия, пада сняг с „ нечувана дълбочина “. През зимата на 1664 – 1665 година във Франция и Германия съгласно съвременници птиците замръзват във въздуха. В цяла Европа има скок на смъртните случаи.

Европа претърпява нова вълна на изстудяване през 1740-те години. Температурите варират от минус 7 до минус 10 градуса по Целзий. В Източна Европа дребната ледникова ера е белязана от извънредно студени лета през 1601, 1602 и 1603 година, със слани през юли и август и сняг, който вали при започване на есента. Необичайно студеното време води до неуспех на реколтата и световен апетит.

Смята се, че актуалното стопляне е натурален резултат от дребната ледникова ера от XIV – XIX в., която се усложнява от техногенното усилване на парниковия резултат. Затоплянето води до възобновяване на температурите, следени през X – XIII век.

През XXI в. температурите на атлантическия оптимум са съвсем достигнати, а до 2 100 година съгласно песимистичните прогнози се чака приблизително покачване при температури от 5 градуса. Оптимистичните прогнози сочат единствено 2 градуса покачване по отношение на XIX век.

Инфо: Уикенд